• Асизи Италия фотограф Светла Слънчева гр. Варна

Асизи

Стягаме багажа и с голямо вълнение тръгваме към красива Италия. Тази година решихме да пътуваме с  кемпер  и да се насладим на провинциалния чар на Умбрия и Тоскана, да се потопим в миналото, древната история и изкуство на Рим и Флоренция. Да отморим, сред безкрайните сини хоризонти, на живописните заливи около Соренто.
Първата ни спирка (след като пътувахме през нощта с ферибота Игуменица-Бари) е Асизи. Набелязали сме си предварително прекрасен къмпинг, намиращ се в борова гора, съвсем близо до градчето. Настаняваме се набързо и тръгваме на нощна разходка. Тъй като сме изпуснали последния автобус за града, ( което ще се окаже едно от големите неудобства да се пътува с кемпер в чужбина) си поръчваме такси. Попадаме на сладкодумен шофьор, който ни разказва къде в околноста е хубаво да се разходим, препоръчва ни и ресторантче, с типична за местността кухня. И така бъбрейки в колата, докато пътуваме разбираме, че другото с което се занимава нашият шофьор е отглеждане на маслинови насажедния и производство на био зехтин. Естествено му поръчваме да ни донесе и да опитаме и зехтина, който наистина се оказва много ароматен и вкусен. И сега, много след като сме се върнали от Италия, потапяйки в него хапка домашен хляб и отпивайки чаша пенливо просеко, се пренасям на това вълшебно място.
Асизи е средновековно градче, разположено в типичния за Умбрия стил- на висок хълм, заобиколен от маслинови горички, житни поля и лозя. Слизаме в централната част на градчето и тръгваме на разходка по малки тесни улички, потънали в цветя висящи от балконите, надничаме в шарени магазинчета, поръчваме си невероятно вкусен сладолед в любимите джелатерии.
И когато излизайки от тесните улички на града, пред мен се разкри внушителната гледка на  осветената базилика Св. Франциск, потопена в спускащия се здрач, кацнала на ръба на скалата, сърцето ми занемя и се преклони пред делото на този велик дух оставил такава диря в човешките души след себе си.
Асизи  е родното място на дълбоко почитания от мен светец –св. Франциск. Един човек, който в тъмните времена на Инквизицията, е живеел с етиката на красотата и е  дръзнал да проповядва любов към всичко живо,прекланки се  пред красотата на  всяко творение на Бога. И сам Той, навярно го е пазел от пипалата на Инквизицията. Бил е, и все още е вдъхновител на хората.
Беше много вълнуващо да срещна частица от неговия дух, в случайно видяната, спонтанна молитва на двама францисканци, коленичили близо до един фонтан в Асизи. Облечени в прокъсаните си роби от зебло, с черни и напукани от босото ходене стъпала, обърнати към залязващото слънце, пееха своите молитвени химни, напълно забравили шума на света около тях…физически усещах тяхното сливане с Бога и неговото присъствие там в тях…Вълшебен миг.
Св.Франциск е погребан в подземната крипта на  базиликата св. Франциск. А, самата тя е архитектурен шедьовър- двуетажна сграда, като етажите са разположени под ъгъл един към друг, осветени като отделни църкви. Базиликата отвътре е покрита с фрески на Джото и е истинско съкровище на изкуството.
Разходката ни в Асизи продължи и на другият ден. Когато се разходихме и в околноста, разбрахме, че скоро е имало фестивал на лавандулата и се насладихме и на красотата и аромата на местните лавандулови полета. В началото на едно от тях, хората бяха направили романтични кътове за сядане –облечени със зебло бали слама и увити с лилави сатенени панделки, от където съзерцавахме залязващото над Асизи слънце.

С достъпа си до този сайт и информацията в него Вие приемате, че сте се запознали и приели условията на сайта.